Кантората развива дейност и в сферата на международното наказателно право – екстрадиции и експулсирания, както и в сферата на гражданските аспекти на международното отвличане на деца по Хагската конвенция от 1980 г. Кантората се занимава и с дела за трансфер на осъдени лица в чужбина – български граждани, които да излежат присъдата си на територията на България.

Поставяйки акцент върху този тип дела, кантората се е специализирала във воденето им.

През годините многократно е имало медиини изяви, в т.ч. в основни наши медии, БТВ, Нова телевизия, Канал 1 и много други. Имаме участия в предавания като  „В часът на Милен Цветков“, Сутрешен блок, Централна емисия новини и много други.

ДЕЛОТО ДИЛКИНСКА

Ярък пример от работата ни е делото за екстрадицията на Ирина Дилкинска в САЩ по повдигнати обвинения във връзка с аферата Уан Койн /One Coin/, Ружа Игнатова и разработваната крипто-валута. Дилкинска е задържана в началото на юни 2021 г. по издаден червен бюлетин от ИНТЕРПОЛ САЩ – Вашингтон.

За работата ни по това дело кантората бе отличена с номинация през 2023 г. за Националните награди за правосъдие на България в категорията „Дело на годината“.

Дилкинска е сочена от ФБР и Прокуратурата на Южен окръг Ню Йорк като основен член на групата от физически лица с управленски функции в One Coin, като се е занимавала главно с юридически консултации /правен съветник/ и финансови услуги.

Повдигнатите федерални обвинения са за „Конспирация за извършване на измама с електронни средства“ и за „конспирация с цел пране на пари“ – престъпления по Глава 18 от Кодекса на САЩ, съответно раздел 1343, раздели 1349 и 3238, и по раздели 1956(з) и 3238.

Известно, е че One Coin има дейност в около 170 държави по света, като общо привлечените средства са над 4 милиарда долара.

В България е водено и към момента се води досъдебно производство в рамките на което се събира информация относно дейността на One Coin. Изпълняват се редица европейски заповеди за разследване и молби за международна правна помощ. В рамките на това досъдебно производство през 2018 г. са извършени редица обиски на офиси на One Coin. Разпитани са значителен брой лица, иззети са компютърни конфигурации и документи, но и до днес така и няма привлечени лица към наказателна отговорност.

В рамките на делото за екстрадиция се наложи да се запознаем в детайли с извършваните разследвания не само на територията на България и САЩ, но и в редица други държави. Бе анализиран огромен обем информация. Поради високата правна и фактическа сложност на делото ползувахме различни специалисти – преводачи, експерти по крипто валути и блокчейн, колеги адвокати от различни държави имного други.

По делото на два пъти бяха изготвяни преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз в Люксембург, които за съжаление не бяха допуснати.

Формулираните от нас осем преюдициални въпроси касаеха освен конкретният казус, така и тълкуване на общностното право въобще, в светлината на екстрадиционни производства инициирани по молба на трета държава, която не е членка на ЕС, в случая САЩ.

В крайна сметка Дилкинска бе екстрадирана за САЩ през март 2023 г., където очаква процес. Екстрадицията бе широко отразена от наши и международни медии.

Делото за екстрадиция продължи 1 г. и 8 месеца и като продължителност е най-дългото такова производство от този род в България.

Не е тайна, че в българската правна реалност неведнъж критично са дискутирани въпросите, които произтичат от искания за екстрадиция на САЩ спрямо български граждани – визирам делата на Желяз Андреев и Гергана Червенкова. Становището на националният омбудстман, тогава Мая Манолова бе следното: „Като омбудсман, който защитава правата, основният въпрос, който си задавам, е дали договорът за екстрадиция между България и Съединените американски щати защитава адекватно правата на българските граждани. И отговорите, които си давам на първо четене, не са много обнадеждаващи. Ето защо е необходимо специалисти по международно частно наказателно право да извършат анализ на исканията за екстрадиция и на това какъв е бил крайният резултат, колко пъти България е искала екстрадиция на американски граждани. Настоявам и за сравнение на договора между България и САЩ и договора между ЕС и САЩ и за извършване на оценка дали европейските граждани са по-защитени от българските.“

В рамките на екстрадиционните производства за САЩ се наблюдава тенденцията за нарушаване Правото на ефективни средства за защита (практика С-267/19 и С-323/19) във вр. с чл 18 от ДФЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС.

На практика е невъзможно да се оборят представените доказателства и твърдения /на агенти от ФБР/ под формата на клетвени декларации /affidavit/ без да е възможно провеждането на ефективно съдебно следствие като етап от екстрадиционното производство.

Мотивът на националният съд, е че всички тези въпроси са по същество на спора и националният съд не е компетентен да прави такъв анализ и да събира всички допустими доказателства и доказателствени средства в рамките на екстрадиционното производство.

В този смисъл се ограничава правото на защита на исканото лице и то се явява почти обречено за предаване на искащата държава за да е възможно да се защити ефективно, доколкото провеждането на такава защита в държава извън неговата, в която обичайно пребивава ще е изключително затруднено.